Rapunzel , Rapunzel let down your hair или историята на Стами между два свята

,, Някои хора използват очите си вместо лейки, все едно имат саксии с цветя под тях, които трябва да поливат (аз съм от тези хора). Как решавам дали някой филм ми е харесал – ако съм плакала, значи да. А дали някоя книга ми е харесала – ако съм плакала много. Но вън от шегата мисля, че това да не се страхуваш да изразяваш емоциите си е белег за емоциална зрялост и няма нищо лошо в това, когато е нужно да полееш цветята под очите си.
Между другото изпитвам нужда да споделя, че това са селфита. Най-накрая да имам цялостната заслуга за снимки на профила си.“

С тези думи започвам разговора си с едно от най-усмихнтатите момичета в Instagram, а именно Стамена от @stamenadatseva. По свои думи определя себе си като създател на креативно съдържание, а какво друго ще ни каже за себе си- може да намерите в следващите редове, с първият ми въпрос към нея. Enjoy!

Казвам се Стамена и както каза по-нагоре, мога да се определя като създател на креативно съдържание. Влюбена съм във фотографията, рисувам и пиша поезия. Уча право, но се възприемам като творческа личност. И като такава най-голямо удоволствие ми доставя създаването на красота и смисъл.

Скрито зад снимките, на първо място, остава времето и енергията, които отделям за създаването им. Особено когато човек се опитва да създава нещо на ниво, то изисква съответното старание – относно планиране, подготовка, създаване, обработка и предоставяне на публиката. Естествено понякога нещата се случват изключително лесно и гладко, друг път цялата вселена е срещу теб и просто трябва да накараш нещата да сработят, колкото и да ти струва това. На снимките никога не се вижда колко ядове ми е донесло създаването им.  И не разказвам това, за да се оплаквам или да вменявам на околните „кооолко е трудно всъщност“, а просто защото такава е реалността. Но щом продължавам да го правя, значи си струва. И удовлетворението също е част от тази реалност.
На второ място, зад снимките (още по-реалистично погледнато) стои моят приятел, който е всъщност зад обектива. Така че той е най-скритото нещо зад снимките 😄. Също на снимките не се вижда как часове наред стоя на телефона – без грим, с вързана коса на кок и по домашни дрехи, осъществявайки целия този процес по подготовка и обработка на създаденото. Общо взето скрито зад снимките остава нормалното и битовото. А те са начинът ми да пресъздам това, което е във фантазията ми.

Еха, не бях и мечтал за такъв изчерпателен отговор, а вие? Тук отварям скоба, за да кажа, че за мен автентичните хора са в подробностите. Изразяват истинските си чувства и мисли, дори когато те не са толкова популярни. Защо го казвам и какво имам предвид, може да намерите в редовете по-долу.

В широк смисъл честно казано най-често избирам според сезона. Природата и мястото са първото нещо, което ме вдъхновява. Според тях избирам дрехите.  А според комбинацията от двете, когато вече съм на локацията, просто ми идва какъв да е вайбът, така да се каже, на снимките. Иначе в тесен смисъл коя да е следващата снимка във фийда ми, избирам и спрямо предните си снимки. Следя от какви цветове се нуждае подредбата им. В момента например имам доста лилави акценти и планирам снимки в лавандулово поле (стискайте палци нещо да не обърка), за да мога да продължа естествено темата с лилавото, която поставих преди месец някъде със снимки на фона на една изключително красива глициния.

Все още се уча да предавам послания единствено чрез снимките си. Засега съм овладяла само това да ги използвам като отправна точка, за да предам посланията с думите си. Засега посланието, което предавам с тях, е не че красотата ще спаси света, а че ние трябва да спасим красотата от света. Като не спираме да я забелязваме. Можем да я намерим на най-подценяваните и неочаквани места.  Просто трябва да се вгледаме. Например наскоро толкова много исках да намеря маково поле, в което да направим снимки. И го намерих съвсем случайно, може да се каже направо в задния ми двор. На 10 минути от вкъщи зад една гимназия, което е на края на града и има свои ниви. А толкова пъти минавах оттам и буквално, докато си мечтаех за маковете, не го забелязах. Понякога нещата, които искаме най-много се оказват най-близо до нас. Както понякога дядовците загубват очилата си, а се оказва, че през цялото време са били на главата им.

Най-често разглеждам снимките, избирам тази, която ще се вижда първа (ако са няколко), разглеждам я хубаво и се опитвам да попия усещането, което носи. Така по принцип се раждат по-поетичните и замислящи текстове. Друг път се случва да видя някой детайл на снимката, който сам по себе си да отключи идеята за текста.  Доста често просто искам да разкажа историята, която стои зад създаването на снимката, защото е била забавна. Когато пък нито едно от тези неща не работи, просто използвам момента, за да разкажа някои от нещата, които си мисля в конкретния момент и смятам, че биха били интересни или забавни дори да нямат кой знае колко общо със снимката. Преди време започнах и рубриката „Рандъм снимка – рандъм история“ за случаите, в които много ми се разказва на дълго и на широко някоя история от миналото ми, но съответно няма как да се върже със сегашните ми снимки. Въобще идеи за писане никога не са ми липсвали. Ако толкова пък не ми се пише в даден момент, просто изтъквам нещо очевидно по снимката и казвам истината. Защото истината винаги е забавна. И така пак се е получил достатъчно интересен текст.

,, Не знам дали само на мен ми се струва, но сянката, която е паднала на лицето ми, сякаш малко напомня на пукнатина. И това пък ми напомни за една песен, която за мен е дори повече от това – направо си е поезия. Та, в нея се пее: „Forget your perfect offering/ there is a crack in everything/ that’s how the light gets in“. Дори нямам какво повече да добавя. Просто пазете пукнатините си, не ги „поправяйте“. Несъвършенството ни е по-нужно, отколкото предполагаме. „

Каналът ми в YouTube е нещо, за което страшно много си мечтаех години наред, но все не можех да се престраша да започна. Първо, защото изискваше набор от умения, които трябваше тепърва да придобия – говорене пред камера и видео обработка. Второ, защото се притеснявах от мнението на околните. Но преди година си обещах, че ще преодолея тези две неща и качих първото си видео. Първоначалната идея беше да качвам makeup tutorial-и, защото имам голяма страст и към гримирането. Но в последствие реших, че тъй като имам страшно много интереси би било по-полезно да споделям и по-информативни видеа, които реално да учат хората на нещо. И за момента в канала ми могат да бъдат намерени както видеа за гримиране и стил, така и за това как да имаме дълга и здрава коса, различни начини за къдрене с и без топлинна обработка и видеа за рисуване, в които показвам как да рисуваме реалистично. 
А наскоро качих и видео за грижа на кожата – тема относно, която вече имам доста натрупан опит и планирам още видеа по нея.

На този въпрос ми е малко трудно да отговоря сама, защото обратната връзка, която постоянно получавам от Инстаграм и Ютуб, ми помогна да осъзная, че съм имала доста грешни представи за себе си. Например мислех, че съм неловък човек. Че съм човек, преследван от нелепостта. И даже си бях измислила един мой „Нелепизъм“, който бях започнала да възприемам като направлението на живота ми. И наистина нелепостта ме преследваше, но точно защото не умеех да се самопреценя. И затова ще кажа, че Стамена в живота е малко нелепа, доста оксиморонна. Често залитаща по крайностите – от експлозивно щастие до тежка меланхолия и тъга. И това мисля, че присъства и в снимките ми – не мога да избера между усмихнатите и сериозните снимки. Защото и двете състояния са естествени за мен. И в двете се чувствам себе си.   Не знам дали това отговаря на въпроса, но може би мога да добавя, че съм упорита до инат и вечно търсеща и учеща се. А една приятелка обичаше да казва, че съм едновременно реалист и мечтател.

“Не е лесно да станеш русалка- първо трябва да легнеш в пясъка и да си вириш краката, докато хората отстрани те гледат и даже ти дават акъл. После да си нарисуваш опашката и да си сложиш миди.Накрая да се сетиш, че за да е пълен комплектът, ти трябва и глас на сирена. Ама там вече фотошоп-а не действа.”

Точно това имах предвид с моя „Нелепизъм“ – че мога да бъда намерена и в двете, колкото и да е странно. Винаги съм отказвала да се определя по един начин, да бъда част само от една ниша, въпреки че би било много по-лесно за хората да ме запомнят като „усмихнатото момиче“ или „замечтаното“. Може би това е моят начин да им покажа, че могат да бъдат всичко. Защото сме живи хора, не някакви герои от роман, за които авторът е решил, че ще са такива и само такива. Ние сами сме си автори. И не е престъпление, ако желаем, да се пренапишем.

Искам занапред да успея да доразвия това, което започнах в Инстаграм и Ютуб. И изобщо да не спирам да го развивам. Друга моя мечта е да издам книга. На първо време искам да издам книгата с поезия, която готвя вече от поне 6 години. И дори мога да се похваля, че все повече се доближавам до сбъдването на тази мечта. За в бъдеще бих искала да създам книги и в други жанрове, но тепърва предстои написването им.  От друга гледна точка много бих искала да постигна вътрешен мир – почти съм успяла да помиря крайностите в себе си без да се налага да избирам между едната или другата, но винаги може по-добре.

,,Внимавам какво говоря
около цветята си –
може би ме слушат
и се учат да говорят.
Едното не спира да цъфти,
а другото увяхва
и знам кое какви думи е научило.”

Моите три думи са: мечтател, реалист и нелепист.

С тези думи завършваме, смея да кажа, един от най-искрените ми разговори, с човек когото не познавам лично. Надявам се това да се промени скоро. Не бих съкратил нито ред или дума дори в този разговор, макар и малко дълъг да ми се стори на първото четене. И ще ви кажа защо: защото Стамена е вдъхновение с главно В.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close