I think I’m in love или една НЕкратка история за себеобичта и любовта, която намираме

Знаете ли? Мисля си да започна от рамката, в която ще очертая себе си.
Целокупно се смятам за мечтател. От онези романтичните, които повдигат планини. Във времето до днес съм мечтал повече или по-малко, спрямо момента и разбиранията ми за света. Едно нещо ще ви кажа за мечтателите и като казвам мечтатели, визирам себе си: винаги гледам в мечтите си. Макар и понякога да е повече, отколкото един здравомислещ човек би.

Само ще отворя скоба за коловоза на живия живот. Имам най-прекрасното куче, порода йоркширски териер на име Оливър. На него гледам повече като на оживяло щастие, отколкото като на домашен любимец. 🤍 Който има куче, ще ме разбере за какво говоря. Работя в една от най-големите модни ритейл компании в България. Но и днес не съм намерил обаче мястото, което да ме накара да спра с търсенето на нови и нови върхове. Знам само, че ще е сред купища дрехи. Влече си ме към модата и това е. Имам различни интереси- от мода и фотография до интериорен дизайн. Наскоро преоткрих себе си и в кухнята. Спирам до тук, защото се отплеснах и излязох много от скобата.
Може би сте прочели, но пак ще повторя- вярвам, че трябва да търсим красота и радост в нещата, които ни заобикалят. Да се отворим за тях и когато им се нарадваме- да ги пуснем и да дадем и по мъничко от себе си. Така започна любовта ми към фотографията, а по-късно и към Инстаграм. Някои са добри в това да пишат, други рисуват или свирят на пиано, например. На мен очите ми светват, когато си помисля за някоя снимка. Оставям няколко за вдъхновение и продължавам напред…

Ако ви е интересно да надникнете за още- можете да ме откриете в Инстаграм на @blondeactually.

За любовта ми към модата мога да говоря много… И ако да живея добре, според общите стандарти е необходимост, то да изглеждам добре е дори повече. Знаете- да си отделите време, да се поглезите с нещо, да си купите онази дреха от витрината, която видяхте преди седмица и не спирате да мислите за нея. Нормални си неща, ако ме питате мен. Съвсем не е толкова просто да изглеждаме като от корица на списание, както ни убеждават социалните мрежи – трябва да се погрижим за това. Последното има голямо значение, без да коства толкова големи усилия. Модата е навсякъде около нас. Тя е в белите кецове, които си купихте току-що. В малката черна рокля, класика. Виждаме я и в отражението си в огледалото, защото чрез нея показваме себе си и стила си. Примери много, но това което е по-важно да се каже за модата е, че тя е вдъхновение! Затова решавайте сами какво да облечете, какво искате да покажете на хората с това, което носите и кои искате да бъдете!

Дотук добре, нахвърлях някои от нещата. Добра професия, която да ми носи удоволствие и да ми плаща сметките, защото и това е важно. Дом, в който съм нетърпелив да се прибирам вечер, след работа, особено когато знам кой ме чака. Мечтите, без които човек не може, според скромното ми мнение и разните му там влечения, които придават особен блясък на динамичното ми ежедневие.

Но за кой ще се сетите първо, ако някой ви попита не какво, а кого обичате? Сега, само за момент да спрем с четенето и да ги изброим на пръсти. А вие кога добавихте и себе си? Сигурно много от вас сте чували израза, че за да можеш да обичаш друг човек е необходимо да обичате първо себе си. И тук не говоря за добро самочувствие, а за любов към това, което съзнателно знаеш, че си. Тази любов към мене си я разбирам във вярата в това, което съм, без да се задълбочавам върху това, което не съм. Мисля си, че себеобичта назрява с опознаването. Да опознаем вътрешния си свят, да разберем какво ни прави щастливи, да разберем тялото си, а защо не и мечтите. Събрал съм цял куп с информация за мене си и не всичко е много позитивно. Но съм себе си през цялото време и няма бягане на никъде. Така един ден, когато осъзнах, ако не всичките, то голяма част от външните и вътрешните ми белези- те се превърнаха в любов.

И не ме разбирайте погрешно- себеобичта не е трофей за вечни времена. Тази награда се борим да я печелим всеки ден. Всеки от нас е имал и има моменти, в които не обича себе си. И всеки си носи товарите и болките. И липсите, ако щете- едни повече, други по-малко. Но ако се обичате, такива каквито сте, то и хората около вас ще усетят тази енергия и увереност, без да виждат несъвършенства. За мнозина е трудно, знам. Но е важно да практикуваме обичта към себе си в ежедневието. Защото, ако сами не се обичаме, за какво да се хванат хората? Графици с часове и дни за себеобич няма. Упражнявайте я, когато го чувствате. Себеобичта и това да си в хармония със себе си е дълъг процес, но старанието си заслужава. Теглиш чертата и получаваш удовлетвореност от себе си. Единственото мерило за удовлетвореност е дали си щастлив. Друго няма. И ако един човек не изпитва щастие от успехите си, а те за всички са различни, тогава и стойността му е прахосана на вятъра. Затова преди да поискаме нещо е редно да се запитаме- ще ни направи ли щастливи след това.

А започнах от рамката… В заключение на казаното ми се иска с редовете по-горе да ви вдъхновя да опознаете себе си, ако още не сте. И някога, ако някой ви срещне на улицата и ви попита кого обичате, да отговорите първо себе си. 🤍



Един коментар към “I think I’m in love или една НЕкратка история за себеобичта и любовта, която намираме

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close